Потъвам... Боря се за глътка въздух. Влагам всичките си сили и воля, за да изплувам. За да стигна повърхността и светлината, въздуха. Да се спася... Битката е жестока- на живот и смърт. Цялото ми същество се бори, мускулите болят, но продължавам да размахвам ръце и крака във водния ад, защото движението е единственият ми шанс да оцелея. Напредвам с метър, после с два... Слънцето се вижда като размазана ярка точка под повърхността. Моята точка. Моята цел. Светлината. Почти успях... Остават няколко метра... Изведнъж тялото ми застива... Нямам повече сили... Нямам кислород... Главата ми гори, гърдите също. В този миг осъзнавам, че вече е твърде късно. Че битката е загубена. Застивам за секунда, сбогувам се с моята светеща точка. Пускам надеждата и оставям дълбините и мракът да ме погълнат...
 

Никога не е твърде късно.

:)