Няма по- меланхоличен сезон от есента... Дори зимата, с цялата си суровост и виелици, има повече енергия и празничен дух... Или поне очакване за нов живот... А есента... Тя е по- различна... Време на съзерцателност и равносметки. Време на потушените страсти и намокрените огнища, на пълзящите хладни тръпки и меките плетени завивки... Промъква се бавно, почти незабележимо, с жълто-червени багри в короните на дърветата. Нежно погалва небето и го забулва в тъмни облаци. Плъзва първите дъждовни капки по стъклата и покривите. С хладен полъх напомня на птиците, че техният далечен полет предстои. Есента, носеща тъга, но и спокойствие... Или примиреност, породена от осъзнаването, че щом и последното листо се отрони и понесе с вятъра, животът ще заспи дълъг снежен сън, за да изпълни кръговрата на природата... 

Добре написано! Харесва ми. Освен тона е и грамотно.

Радвам се, че Ви харесва!
Весели празници! :)