Постинг
23.04.2015 00:43 -
Нощ
В мрака, насред пустошта
свети ярко огнена клада
И пламъци жарко горят,
чезне бавно вещица млада...
Безстрашно стои срещу тях,
примирила вече съдбата
И жадуваща час подир час,
само полета и свободата.
И усеща в безмълвния транс
как живота отлита навеки,
как погубва огъня лют,
всяко бъдеще и всички древни завети.
Нищо не ще пощади,
гори злото в бурна стихия,
но добротата и нежността
също отнема с магия.
Всичко изчезва за миг...
Няма вече ни огън, ни клади,
красива и тиха нощта...
Но далеч от човешките драми.
Не изчезва нищо безследно,
Нито вещици, нито жарта,
Просто времето преобразява,
Представата ни за света.
Често случва се бавно,
Неусетно за нас, и така,
Ни оставя незрящи,
За истината, и същността.
Не сме богове и не трябва да сме,
Но в битка красива, макар и не лека,
Ще можем да видим (и дай боже да стигнем)
Идеала на Ницше за Свръхчовека…
А той е добър, и нежен, и мил,
Той е мислещ, за болката лек,
И всъщност, не е Свръхчовек,
Той е Аз,
той е Ти,
той е просто Човек.
цитирайНито вещици, нито жарта,
Просто времето преобразява,
Представата ни за света.
Често случва се бавно,
Неусетно за нас, и така,
Ни оставя незрящи,
За истината, и същността.
Не сме богове и не трябва да сме,
Но в битка красива, макар и не лека,
Ще можем да видим (и дай боже да стигнем)
Идеала на Ницше за Свръхчовека…
А той е добър, и нежен, и мил,
Той е мислещ, за болката лек,
И всъщност, не е Свръхчовек,
Той е Аз,
той е Ти,
той е просто Човек.
Много е хубаво! ;)
Усмихна ме и ми даде повод за размисъл...
Благодаря ти! :)
цитирайУсмихна ме и ми даде повод за размисъл...
Благодаря ти! :)