Не е време, не е място, не е връзка, не е човек, не е постигната цел, нито сбъдната мечта, не е дори любов. И няма как да го намериш във външния свят, защото не е част от него. Щастието си е част от теб. Щастието е „леща“, през която може да избереш да гледаш света и да виждаш светлата му страна.

Щастието е да не се ядосваш, че навън вали, а да се заслушаш в ритъма на капките по покрива. Щастието е да дишаш с пълни гърди, защото можеш. Щастието е да усещаш пулса на любимия човек, докато спи. Щастието е усмивка, примесена с тъга, но истинска и докосваща те. Щастието е миг, в който си напълно тук и сега и  създаваш своя свят- такъв, какъвто искаш да бъде.

Прекрасно.

Споделеното щастие е двойно. :)

Щастието е да си щастлив :)))) и усмивки

Ех, защо ли се "хабих" да пиша цели два абзаца...
Усмивки и на теб :)

прости ми...
нали може ?

Няма проблем :)

Постигнатата цел, сбъдната мечта и любовта са категорично определен вид щастие.
- постигнатата цел е резултат от много усилия, напрежение, лишения и постоянство. С постигането на целта човек получава удовлетворението от самия себе си, отчитайки, че усилията му не са отишли на вятъра. /удовлетворението също е щастие/
- сбъдната мечта доставя удоволствието за постигнат душевен комфорт /все едно да спечелиш джакпот от лотария и да не изпиташ удоволствие от това/
- любовта /когато не е само секс/ също е изживяване с уникален като заряд и сила душевен комфорт и който го е постигнал не иска да го напуска, а който го е напуснал - дълбоко съжалява.
Защото щастието не е "леща", а душевно състояние и както паланзите на везната натежават съответно към щастие или нещастие.

Това, което си изброил са обстоятелства - факти от външния свят върху които нямаме (абсолютен) контрол. Душевните състояния, като изцяло вътрешни, могат да бъдат насочвани и контролирани в положителна или отрицателна посока. Именно вътрешният избор ("лещата") на положителното е щастието, което не зависи от външните обстоятелства. И именно това е щастието, а не удовлетворението, гордостта със себе си, удоволствието и т.н. Последните могат да бъдат предпоставка за щастие, но не са щастие сами по себе си.

сбъднатата мечта и любовта са определен вид щастие, но само вид защото все още никой не е дал определение или е посочил що е това пълно щастие. Душевните състояния са резултат от нашия съзнателен избор, а той може да е правилен или не. Избора не е леща в която се пречупват или отразяват външни фактори. Избора е резултативна дейност от работата на нашия индивидуален коефициент на интелект. А интелекта се определя от оптималността и скоростта за взимане на решения касаещи връзката индивид - околна среда. Казваш вътрешният избор не зависи от външни обстоятелства, а дали е така ? Пример - вътрешният избор се спира на любимият човек, но той не откликва по очаквания начин /как тогава лещата ще формира щастието/. Вярно е, че за определен момент човек може да приеме фактическото за желаното, но тази заблуда е само временна. Така и йогите се абстрахират от студ, жега, огън и др. но само за определен кратък период - това е по-скоро добра дресура на собственото аз и разбира се не е щастие, както и това да се гордееш със себе си. Удоволствието е само компонента, но не и щастие. По същество щастието може да се оприличи на споделената любов където няма лъжа и заблуда.

Коментарът ти засяга доста въпроси, по които моето виждане и позиция са съвсем различни.
Но предвид примерите които даваш - щастието може да бъде следствие на споделената любов, но може и да не бъде. Споделената любов не е задължително изискване, за да бъде човек щастлив. Обратното обаче е вярно - човек трябва да може да бъде щастлив сам, за да обича истински и да не използва любовта за запълване на собствените си липси.
"Любимият човек не откликва по очаквания начин" - любовта няма очаквания и изисквания. Очакванията, изискванията и нуждите са продукт на его-то, а не на любовта. Любовта само дава - свобода на другия да бъде себе си.

Това, че позициите ни са различни е добре и обяснимо както това, че няма измежду хората два еднакви екземпляра /дори близнаците/. Аз казвам, че щастието може да се оприличи на споделената любов където няма лъжа и заблуда. Не виждам някъде да соча това като задължително изискване, защото все още никой не е дал определение или да е посочил що е това пълно щастие. Ти обаче считаш, че обратното на споделената любов, тоест несподелената е като изискване, за да може да бъде индивида щастлив сам. Да, за определен момент човек може да приеме фактическото за желаното, но тази заблуда е само временна. И какво по-точно е да обичаш истински? Не е ли това състояние в което няма лъжа и заблуда? Тогава как ще запълваш собствените си липси - кого ще заблуждаваш себе си или другиго? Казваш, че любовта няма очаквания и изисквания. Допускам, че се заблуждаваш - душата на всеки има своеобразно индивидуална секретна ключалка, която се отключва не за всекиго и не винаги. Вярно е, че ние с нашите скруполи може да я накараме да сгреши, но това винаги се заплаща. Егото не съществува отделно от душата, а е нейна съставка и......любовта може не само да дава, но и да взима.
По презумпцията за любов /не само плътска/ ако дадеш на врагът си свободата да си покаже рогата какви шансове ще останат за теб та да бъдеш щастлив ?

Чета те и в думите ти усещам енергия и страст, които ми допадат.
Много усилия полагаш да убедиш една непозната /мен/ какво са за теб любовта, лъжата и заблудата. Виждам, че е важно за теб и вероятно имаш някакви причини за това, които може да споделиш, ако прецениш, а може и да не споделяш.
Свобода да бъдат себе си давам на хората, които обичам. Врагове нямам - свободата на останалите хора си е тяхна лична и не ме засяга, нито пък пречи на щастието ми.
Пожелавам ти слънчев празничен ден! :) (Нищо, че навън е мрачно.)

По принцип хората трябва да бъдат свободни /иначе няма да са хора/ и да се обичат.Ако това стане тогава няма да има врагове и още куп злини, костващи огромни страдания и нерви. Дано някога го постигнем това.
Благодаря за добрите пожелания - желая ти щастие!

:)